Е-мейл Печат

Курортът Поморие притежава уникална природна даденост, което го прави привлекателен обект за целогодишен отдих и лечение.

Град Поморие (около 14 500 жители ) е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на 20 км от Бургас и на 18 км от Сл. Бряг. Градът е основан през IV в. пр. н. е. край соленото езеро наричано още от древните траки ``свещено`` заради лечебните му свойства.

Климатичните условия са изключително благоприятни: продължително слънцегреене, до 2360 ч. годишно, средната юлска температура на въздуха и водата е 23,6°С. Последователно редуващите се ветрове (бризи) от морето към сушата и от сушата към морето ритмично освежават въздуха. Атмосферното налягане е 76 мм живачен стълб. Сутрин, преди изгрев слънце въздухът е богат на озон и отрицателни йони, на ултравиолетови лъчи и йод, отделен в газообразно състояние от морските водорасли. Поради бавното изстиване на морската вода есента е топла и продължителна. Средната есенна температура е 20,5°С.

Снеговалежите са минимални, като снегът се задържа не повече от 5 -7 дни. От средата на октомври до началото на март морето затопля въздуха. Средната температура през пролетта е 14°С.

Тези климатични показатели позволят използването на курорта от ранна пролет до късна есен за слънцелечение и морелечение, а плодово - заленчуковият пояс, който обгражда Поморие от 17200 дка лозя, 2 200 дка овощни и 800 дка зеленчукови градини осигуряват на курорта изобилие от плодове и зеленчуци.

Категорично е доказано, че по качества поморийската лиманна лечебна кал , добивана от соленото езеро, се нарежда между най-добрите в света. В модерната санаториална база с успех целогодишно се лекуват заболявания на опорно - двигателния апарат; гинекологични, хирургически и травматични, кожни, периферни нервни, неспецифични заболявания на дихателните органи, сърдечно-съдови, чернодробни и др.

В куророта Поморие морският бряг е нисък, песъчлив, с напълно открит хоризонт на изток и запад, защитен на север от Ст. Планина. Плажната ивица с площ от 18 700 кв. м, дълга около 7 км. и с богат на желязо пясък, опасва Поморийския залив. Тук понятието "далеч от плажа и морето" не съществува, защото те са част от жизнената, градска среда, което и придава изключителна атрактивност.

Вълноломите извън плувните зони отклоняват студените течения.

Плиткото и равно крайбрежно морско дъно, със слаб наклон, без рифове и студени морски течения е безопасно за къпане .

В своята 25 вековна история Поморие (до 1934 г. Анхиало) има бурна и превратна история - гръцкa кoлония, ``цивитас магна`` - цветущ град в Римската империя, с право да сече свои монети, първостепенна крепост на 1-та българска държава, свидетел на Ахелойската битка през 917 г., ограбен и опожарен през 1366 г. от савойския граф Амедей ; главен доставчик на морска сол, вино и ракия на Отоманската империя, посреща хиляди гости от близо и далече. Сред най-интересните исторически забележителности на Поморие са Античната куполна гробница от епохата на късното римско владичество по тези земи ( II - III в. ), действащият манастир ``Св. Георги`` - паметник на възрожденската архитектура, в който се съхраняват икони от XVIII u XIX в., малката църква ``Преображение Христово`` oт 1764 г. и църквата ``Св. Богородица``, построена от най-добрия ученик на Кольо Фичето - Уста Генчо.

Курортът Поморие разполага с легла категория 1, 2 и 3 звезди, в семейни пансиони, хотели с всички удобства за спокоен семеен отдих, множество заведения за бързо хранене, закрит плувен басейн. Удобни транспортни връзки свързват Поморие с други градове и курорти. Аерогарата е само на 8 км. Близостта на Сл. Бряг и областния център Бургас увеличават възможностите за развлечения. Акваторията на Поморийския залив е предпочитана за ветроходни регати, а пристана - от любители рибари.

Наред с традиционния поминък на местното население - лозарство, винарство, солодобив и риболов, туризмът и съпътстващите го дейности определят новото лице в икономиката на все по-привлекателния балнеолечебен, морски курорт Поморие.

ИСТОРИЯ НА ГРАД ПОМОРИЕ - АНХИАЛО


Кога точно е основано Поморие засега е трудно да се установи. Откритите преди няколко години останки от древно селище (3100 г.) са наводнени и е трудно да бъдат изследвани. Има писмени данни, че в средата на VІ в.пр.Хр. аполонци изграждат на северния край на Бургаския залив фруриона Анхиалос.

Точното местонахождение на тази крепост засега не е установено, но се налага хипотезата, че тя е била разположена в морето североизточно от днешния град в район, наречен гремизма (руина).

Стратегическото разположение на полуострова в центъра на големия Бургаски залив определя и неговата по-нататъшна съдба. В периода І в.пр.Хр. – І в. От Хр. Анхиало вече е център на стратегия (област) в Одриското царство.

С превръщането на Тракия в римска провинция започва периода на най-голям разцвет на Поморие. В местността Палеокастро (стара крепост) се изгражда един от най-големите по територия антични градове по нашите земи под името Улпианон Анхиалеон.

Главно военно и търговско пристанище на западното Черноморско крайбрежие, Поморие по думите на Амиан Мерцелин е “Велик град”. Въпреки многобройните нападения на варварски племена, градът успява да задържи своето първенствуващо положение до 740 г. от Хр., когато вследствие на природен катаклизъм е разрушен и днес неговите останки се намират под морското ниво.

При възстановяването му градът е изграден върху терен, на който и днес се намира старата градска част. През цялото Средновековие Поморие запазва своето положение като главен транспортен търговски и военен център на Причерноморска Тракия. Това е и причината градът да стане “ябълката на раздора” между България и Ромейската империя. Вследствие на редица военни операции по суша и море, най-известната от които е битката при река Ахело от август 917 година, при която армията на ромеите е унищожена от войските на Симеон Велики, градът е ту в пределите на България, ту на Ромейската империя.

Анхиало е един от последните градове на Балканския полуостров, завладени от турците. Производството и търговията със зърно, вина, риба, дървен материал и други земеделски произведения, които имат главно значение за просперитета на града, постепенно се изместват от един непознат до Х в. от Хр. поминък – солодобива. В периода ХV – ХІХ в. Анхиало е един от двата най-големи солодобивни центрове в Османската империя (другият е Солун).

Въпреки общия упадък на черноморските градове по време на турското робство, при Освобождението Анхиало все още е главен град на Причерноморска Тракия. Редица обективни и субективни причини обаче довеждат до неговия упадък. Построяването на първото съвременно пристанище в съседния Бургас, както и опожаряването на Поморие, са главните от тях. На 30 юли 1906 година Анхиало е в руини.

Градът много трудно се възстановява, но не и неговия неповторим облик на прекрасен град с “дървени къщя, сгушени на едно голо бърдо” (А. Страшимиров, 1901 г.). През 1934 г. Анхиало е преименувано на Поморие. До наши дни градът се развива като важен производител на сол, вина и други земеделски произведения, основен републикански център за балнео и морелечение. Общинският музей и галерия са разположени в основно реконструираната сграда на някогашната “изгоряла гимназия” (паметник на архитектурата).

 


Вижте Моите запазени места на по-голяма карта

Вие сте тук: